Уличната вина

Пешеходците у нас нямат кола. Те подтичват лекичко дори и по пешеходните пътеки, за да улеснят изнервените шофьори в чакането им. Или за да компенсират вината си, когато са пресичали неправилно или задето изобщо пресичат, а и защото нямат кола!!!
 Шофьорите биват и пешеходци, обаче имат и кола. Те пресичат твърде бавно и доста нагло дори и на зелено.

Йога и социални практики в отношенията

...особено наесен

Преди 15 години ме осведомиха, че ако се оперирам ще живея два месеца, ако не се оперирам ще имам 1 месец да си приключа нещата.
15 години по-късно оттогава гледам не започвам нищо - за всеки случай, за да не се налага да го приключвам, че може да нямам толкова време.

 Преди 5 месеца ме светнаха, че в живота има и други перспективи.
Занимавах се с йога в група - после пък си тръгнах, защото групата като такава винаги ме е вдъхновявала за наблюдения и за бягство.
Йогата е занимание самотно.
Храненето е споделена социална практика.
Отношенията са ми омръзнали.


Резултат: май ще си умра търчейки.

Отмитане на есента

В градинката пред болница Св.Екатерина има рядко красиви дръвчета. Обсипани в злато и очарователни ръмящи капки. Докато чаках светофара да ме пусне, от едното дърво бликна разкошен златен листопад.
Светна зелено и когато се изравних с дървото ми се прищя да благодаря, макар и с поглед за невероятното преживяване, причина за което се оказа човек, прелитащ с метлата си около дървото, метейки листата от клоните.

...е сложна работа е

воайорството през готварска книга.

Особено ако си,  както написа Любо Дилов - "сложноорганизирана форма на самота".
Висейки по летища и спирки всякакви и без доматена супа, си рекох - така и така го мъча тоя киндъл, я да видя ей таз книга от Гертруд Щайн. Три истории ...добрата Ана и пр....
Може пък да излезе простичка форма на споделеност.
Отново установих - със сигурност четенето на Щайн е разнообразно занимание:
Everybody's Autobiography се прочете някак си сама - неусетно - интересно.
Three Lives има-няма и току я споделям с речника, май защото е форма на споделeност за трима. Киндъл-аз-речник.

Английският определено е по-социабилен език /тая дума я знам от телевизора/, ей така по чорапки, кротко за има няма 20-тина години се намести в българския, като една непретенциозна форма на споделеност.

нещо като джаз докато чакам асансьора

Фадо   посред есента.
Винаги мога да си мисля, че е разпукваща се пролет, пищно лято, дъждовен следобед, следколедна умора, начало и край на работната седмица....
Свързвам тази музика с метеорологичното време, тъй като срещам затруднения да определя принадлежността й към някаква епоха.

Диалогично-дискусионно по английски

  
Важните решения са взети предварително, т.е. вече ги знам и просто да взема да ги прилагам.
И изобщо какво си задаваме отговори...
Ама що ми и трябва да ги дискутирам. Уейст оф тайм.

За да има диалог.
Добре:

• What works?

Понеже това което работи, обикновено е толкова очевАдно, та чак пренебрежително незабележимо и трябва да си го изясняваме. Постоянно - за всеки случай.

• What doesn't work?

И това, което не работи май е прекалено много, и я по-добрe да проверим-

• What we can do different?

Ами май всичко. И стигнахме до

• What we have learned? 

е, то е ясно - Да бъда или не?, което ще определи

• Where we are going?

Пак заваля тук.

Изложба на китайски ветрила

Скучаейки в очакване на концерта на Мат Бианко се запътихме след анонса за изложбата на китайски ветрила. Указателната табела - АРТ ГАЛЕРИЯ - многообещаващо присвeтваше, споделена на колоната пред стълбите в НДК. С невежо за китайската култура мислене, заочаквах ранжирани хора, ползващи ветрилата в различни библейски или индийски сюжети.
Ветрилата имали различни функции - за моя изненада -  предимно социално обозначителни и разделителни.
В древен Рим тоалетните също имали функции, касаещи и споделянето. Докато следвах и в тоалетните на НБУ имаше бели дъски за споделяне и дискусии.

В тоалетната хората споделят - волно или неволно.
Останах проста за интригата между  тоалетната и изкуството, докато четях коментарите за инсталацията на Давид Черни - България представена в изложба в Брюксел като "кенеф".

Иззад оградата

Кротко ръчках люляка край чешмата, чудейки се как ли ще цъфне догодина.
- `мноо те `вжааам ас тебе...ч`кай се`а.
Жироскопите на горския определено работеха на пълна мощност при обичайната си борба с гравитацията.
- `лушай ме с`а аз т`е`е много те `важаам
- Оооо чичо Пешо, прибираш ли се?- почти се обзаложих, че тоя път ще уцели с клечката кибрита.
- `шишо ти Пешо м`лко се е напил,.... за което мно`о се извиня`ам. 
- Е ` що се напи толкова малко....
- миии штооо-тоо - на мен държавата ми плаща за да `одя пиян в гората...ама се`а се прибирам...
С лек дим и скрибуцане жироскопите го понесоха  по двете страни на улицата.