вторник, 12 октомври 2010 г.

нещо като джаз докато чакам асансьора

Фадо   посред есента.
Винаги мога да си мисля, че е разпукваща се пролет, пищно лято, дъждовен следобед, следколедна умора, начало и край на работната седмица....
Свързвам тази музика с метеорологичното време, тъй като срещам затруднения да определя принадлежността й към някаква епоха.

Няма коментари:

Публикуване на коментар