Най-старото дърво в Европа или If these walls could talk

Естествено е в Старозагорския край. "Летният дъб в с. Гранит, община Братя Даскалови, е считан за най-старото живо дърво в Европа. Възрастта му се изчислява на 1665 години. Направените проучвания сочат, че израстването на фиданката датира от 345 г. От огромната, прекрасна, зелена корона, днес са останали само няколко живи клона, подкрепяни от стоманена конструкция."
Опитах се да си представя какви спомени има в матрицата на едно жълъдче от този дъб.
После се зачудих какво кара хората да събират жълъдите, да ги отглеждат и после със срамежлива гордост да садят синове и дъщери на същия този дъб. Вероятно очакват младите дървета да станат също толкова достолепни екземпляри, пазещи същата тази история.
Или просто искат да бъдат свидетели на други събития, в друго време, случващи се по друг начин със същите тези хора. Дали липсата на генеративност е право пропорционална на събирането и саденето? Какво е ако дърветата можеха да говорят? Ами стените?


Сещам се за проекта на Нов Български Университет и Вера Мутафчиева - мир на праха й. Историята населена с хора е поредица от интервюта, заслужава си да се прочетат и могат да се намерят на сайта на писателката.

Джиткам 80 км всеки ден

Зазоряване в полите на Стара планина - дял Мургаш

Вчера, приятел ме попита, дали не ми писва да пътувам толкова.(Всеки ден шофирам 40 км към София и после още 40 към дома.)
Всъщност ми харесва, пристрастена съм и към колата, може да е извратено, ама и към дупките по шосето. Забелязах, че се нервя като изчезнат...
Пък съм и слабохарактерна с изразена склонност да се отдавам на желанието към:

• Този и други изгреви.
• Приятелите, които обикновено след кратки престой и пазарлък осиновяваме.
• Звездите и уличното осветление, което по хълмовете прилича на пръснати звезди.
• Голямата нощна лампа, по пълноЛудие. :)
• Гневът на реката напролет, изчезването и нанякъде за лятото, неспирните и разкази през есента, и  мърморенето под леда през зимата.
• Свраките, отмъкващи с доволни врясъци топките и гирляндите от елхата пред вратата.
• Шепота на розите, мрънкането на чимширите, претенциите на охлювите, стаеното любопитство на: туите - Ветрени, Посоки, Неделя къде обед, Б. привечер, Утринна зора, магнолията - Мади, черешата - В., крушата - ВВим, другата череша - Вчера по това време, другата круша - В. любима калпазанка, дрянчето - Мимзи,  сливата - Б. яка, борчето - Б. силни, дюлата - Р. златокора, елхата - Юле, зарзалата - Зази, ябълките - Мир и Спокойствие, и всички все още неименовани в двора, че то стана като градински справочник.

Все още ме кефи да джиткам и в двете посоки.

Kindle кибик и Три хиляди години

Kindle без кибика

Предимства:
Може би по-малко унищожени дървета.
Книгите са ненарисувани с мисли и коментари на друг читател-мъдрец.
Четеш поне 10 книги едновременно, на какъвто ти  кефне език, а и на върха на планината има интернет-безплатен.
Ходиш с цялата си (че и чуждата) библиотека под мишница в една малка книжчица.

Ескулап утрепва демон

Недостатъци:

Количеството налична информацията винаги ме е потискало.
Пак има твърде много книги за четене.
Роботски глас (женски или мъжки по избор) може да ти ги чете на глас, но пък защо да слушам, като ми приказват? Сакън може да ме излъжат нещо...най-добре аз да си прочета.
Зачетох един обзор: Three thousand Years of Mental Healing.
Ясно е, че бухалката остава основно средство за лечение.