Грижата и трафика

 


Добре е дето има задръствания по Раковски.
... добивам задълбочена представа за причините децата ни да са такива.
А какви са децата ни?
Каквито и да са - поне е ясно кой има пръст в цялата работа - инжИнерите и високото напрежение в метална кутийка.

Най-старото дърво в Европа или If these walls could talk

Естествено е в Старозагорския край. "Летният дъб в с. Гранит, община Братя Даскалови, е считан за най-старото живо дърво в Европа. Възрастта му се изчислява на 1665 години. Направените проучвания сочат, че израстването на фиданката датира от 345 г. От огромната, прекрасна, зелена корона, днес са останали само няколко живи клона, подкрепяни от стоманена конструкция."
Опитах се да си представя какви спомени има в матрицата на едно жълъдче от този дъб.
После се зачудих какво кара хората да събират жълъдите, да ги отглеждат и после със срамежлива гордост да садят синове и дъщери на същия този дъб. Вероятно очакват младите дървета да станат също толкова достолепни екземпляри, пазещи същата тази история.
Или просто искат да бъдат свидетели на други събития, в друго време, случващи се по друг начин със същите тези хора. Дали липсата на генеративност е право пропорционална на събирането и саденето? Какво е ако дърветата можеха да говорят? Ами стените?


Сещам се за проекта на Нов Български Университет и Вера Мутафчиева - мир на праха й. Историята населена с хора е поредица от интервюта, заслужава си да се прочетат и могат да се намерят на сайта на писателката.

Джиткам 80 км всеки ден

Зазоряване в полите на Стара планина - дял Мургаш

Вчера, приятел ме попита, дали не ми писва да пътувам толкова.(Всеки ден шофирам 40 км към София и после още 40 към дома.)
Всъщност ми харесва, пристрастена съм и към колата, може да е извратено, ама и към дупките по шосето. Забелязах, че се нервя като изчезнат...
Пък съм и слабохарактерна с изразена склонност да се отдавам на желанието към:

• Този и други изгреви.
• Приятелите, които обикновено след кратки престой и пазарлък осиновяваме.
• Звездите и уличното осветление, което по хълмовете прилича на пръснати звезди.
• Голямата нощна лампа, по пълноЛудие. :)
• Гневът на реката напролет, изчезването и нанякъде за лятото, неспирните и разкази през есента, и  мърморенето под леда през зимата.
• Свраките, отмъкващи с доволни врясъци топките и гирляндите от елхата пред вратата.
• Шепота на розите, мрънкането на чимширите, претенциите на охлювите, стаеното любопитство на: туите - Ветрени, Посоки, Неделя къде обед, Б. привечер, Утринна зора, магнолията - Мади, черешата - В., крушата - ВВим, другата череша - Вчера по това време, другата круша - В. любима калпазанка, дрянчето - Мимзи,  сливата - Б. яка, борчето - Б. силни, дюлата - Р. златокора, елхата - Юле, зарзалата - Зази, ябълките - Мир и Спокойствие, и всички все още неименовани в двора, че то стана като градински справочник.

Все още ме кефи да джиткам и в двете посоки.

Kindle кибик и Три хиляди години

Kindle без кибика

Предимства:
Може би по-малко унищожени дървета.
Книгите са ненарисувани с мисли и коментари на друг читател-мъдрец.
Четеш поне 10 книги едновременно, на какъвто ти  кефне език, а и на върха на планината има интернет-безплатен.
Ходиш с цялата си (че и чуждата) библиотека под мишница в една малка книжчица.

Ескулап утрепва демон

Недостатъци:

Количеството налична информацията винаги ме е потискало.
Пак има твърде много книги за четене.
Роботски глас (женски или мъжки по избор) може да ти ги чете на глас, но пък защо да слушам, като ми приказват? Сакън може да ме излъжат нещо...най-добре аз да си прочета.
Зачетох един обзор: Three thousand Years of Mental Healing.
Ясно е, че бухалката остава основно средство за лечение.

Уличната вина

Пешеходците у нас нямат кола. Те подтичват лекичко дори и по пешеходните пътеки, за да улеснят изнервените шофьори в чакането им. Или за да компенсират вината си, когато са пресичали неправилно или задето изобщо пресичат, а и защото нямат кола!!!
 Шофьорите биват и пешеходци, обаче имат и кола. Те пресичат твърде бавно и доста нагло дори и на зелено.

Йога и социални практики в отношенията

...особено наесен

Преди 15 години ме осведомиха, че ако се оперирам ще живея два месеца, ако не се оперирам ще имам 1 месец да си приключа нещата.
15 години по-късно оттогава гледам не започвам нищо - за всеки случай, за да не се налага да го приключвам, че може да нямам толкова време.

 Преди 5 месеца ме светнаха, че в живота има и други перспективи.
Занимавах се с йога в група - после пък си тръгнах, защото групата като такава винаги ме е вдъхновявала за наблюдения и за бягство.
Йогата е занимание самотно.
Храненето е споделена социална практика.
Отношенията са ми омръзнали.


Резултат: май ще си умра търчейки.

Отмитане на есента

В градинката пред болница Св.Екатерина има рядко красиви дръвчета. Обсипани в злато и очарователни ръмящи капки. Докато чаках светофара да ме пусне, от едното дърво бликна разкошен златен листопад.
Светна зелено и когато се изравних с дървото ми се прищя да благодаря, макар и с поглед за невероятното преживяване, причина за което се оказа човек, прелитащ с метлата си около дървото, метейки листата от клоните.

...е сложна работа е

воайорството през готварска книга.

Особено ако си,  както написа Любо Дилов - "сложноорганизирана форма на самота".
Висейки по летища и спирки всякакви и без доматена супа, си рекох - така и така го мъча тоя киндъл, я да видя ей таз книга от Гертруд Щайн. Три истории ...добрата Ана и пр....
Може пък да излезе простичка форма на споделеност.
Отново установих - със сигурност четенето на Щайн е разнообразно занимание:
Everybody's Autobiography се прочете някак си сама - неусетно - интересно.
Three Lives има-няма и току я споделям с речника, май защото е форма на споделeност за трима. Киндъл-аз-речник.

Английският определено е по-социабилен език /тая дума я знам от телевизора/, ей така по чорапки, кротко за има няма 20-тина години се намести в българския, като една непретенциозна форма на споделеност.

нещо като джаз докато чакам асансьора

Фадо   посред есента.
Винаги мога да си мисля, че е разпукваща се пролет, пищно лято, дъждовен следобед, следколедна умора, начало и край на работната седмица....
Свързвам тази музика с метеорологичното време, тъй като срещам затруднения да определя принадлежността й към някаква епоха.

Диалогично-дискусионно по английски

  
Важните решения са взети предварително, т.е. вече ги знам и просто да взема да ги прилагам.
И изобщо какво си задаваме отговори...
Ама що ми и трябва да ги дискутирам. Уейст оф тайм.

За да има диалог.
Добре:

• What works?

Понеже това което работи, обикновено е толкова очевАдно, та чак пренебрежително незабележимо и трябва да си го изясняваме. Постоянно - за всеки случай.

• What doesn't work?

И това, което не работи май е прекалено много, и я по-добрe да проверим-

• What we can do different?

Ами май всичко. И стигнахме до

• What we have learned? 

е, то е ясно - Да бъда или не?, което ще определи

• Where we are going?

Пак заваля тук.

Изложба на китайски ветрила

Скучаейки в очакване на концерта на Мат Бианко се запътихме след анонса за изложбата на китайски ветрила. Указателната табела - АРТ ГАЛЕРИЯ - многообещаващо присвeтваше, споделена на колоната пред стълбите в НДК. С невежо за китайската култура мислене, заочаквах ранжирани хора, ползващи ветрилата в различни библейски или индийски сюжети.
Ветрилата имали различни функции - за моя изненада -  предимно социално обозначителни и разделителни.
В древен Рим тоалетните също имали функции, касаещи и споделянето. Докато следвах и в тоалетните на НБУ имаше бели дъски за споделяне и дискусии.

В тоалетната хората споделят - волно или неволно.
Останах проста за интригата между  тоалетната и изкуството, докато четях коментарите за инсталацията на Давид Черни - България представена в изложба в Брюксел като "кенеф".

Иззад оградата

Кротко ръчках люляка край чешмата, чудейки се как ли ще цъфне догодина.
- `мноо те `вжааам ас тебе...ч`кай се`а.
Жироскопите на горския определено работеха на пълна мощност при обичайната си борба с гравитацията.
- `лушай ме с`а аз т`е`е много те `важаам
- Оооо чичо Пешо, прибираш ли се?- почти се обзаложих, че тоя път ще уцели с клечката кибрита.
- `шишо ти Пешо м`лко се е напил,.... за което мно`о се извиня`ам. 
- Е ` що се напи толкова малко....
- миии штооо-тоо - на мен държавата ми плаща за да `одя пиян в гората...ама се`а се прибирам...
С лек дим и скрибуцане жироскопите го понесоха  по двете страни на улицата.